автор: ben

Невъзможно беше да не те обичам,
както беше невъзможна любовта ни.
Като луд след тебе все да тичам,
да изгаря във желания плътта ми.

Невъзможно смятах е да те забравя,
да не мисля все за тебе ден и нощем.
А винаги когато кажеш „Стига",
да не повторя, че в сърцето си ми още.

Невъзможно ми се струваше отново,
че ще мога радости без тебе да изпитам.
Да дам живота си за тебе бях готова,
ала невъзможно - нямаше ли те, да дишам.

Невъзможно да изтръгна от гърба си ножа
ми се струваше, когато ме предаде.
И да те намразя беше невъзможно,
макар че толкоз поводи ми даде.

Невъзможно ми се стори да повярвам,
че си станал толкова циничен.
Аз на себе си със теб изневерявам,
когато ти си невъзможно безразличен.

И макар че вярвах ти напълно, безусловно
ти себе си - не мен - си заблуждавал.
Струваше ми се абсурд и невъзможно,
но ти показа, че не си ме заслужавал.

Да стана като тебе невъзможно е,
макар душата ми от гняв да е препълнена.
Но ти от свойте подвизи доволен,
заспи спокойно. Мисията ти - изпълнена!