автор: Nadya

Малкото плюшено мече остана без лапичка
двете седефени копчета потъмняха
в погледа на очите му,
сега е много далеч и приспива
белите нощи люлейки самотата си.

Няма я мама да пришие с весел конец
тъжните мисли през времето
и да забърка любимите лакомства
в пъстър коктейл от усмивки.

Дели ги само единадесет часа разлика
и цял един континент...
от върха на снежната шапка
се рони на люспи белотата на дните
и нощите осъмват несънувани.