автор: Vedrin

"...настава час, когато всеки, който ви убие,
ще мисли, че принася служба на Бога..."
(Иоан 16:2)

Ще си направя пир от чужда болка.
Сълзи горчиви ще ми бъдат виното.
Трагедията ще ми вдига тостове.

Сърцето ще кърви... Не знам доколко.
Ще ме споходят мъртъвци изстинали
и мъките им ще ми бъдат гости.

А аз, изправен между тях, ще пея
със съпровод на хиляди нещастия,
събрали на измъчвани въздишките.

Отвън единствен ще стои злодеят,
измамно скрит в църковното всевластие,
готов отново да беснее в хищните.

Ще си направя пир от чужда болка...
Елате вие, ереси сподавени!
Дойдете вие, плачове, ридания!

И нека да направим обиколка
на тая църква - от Христос оставена -
ръждив пирон за сетните страдания!

А щом шумът се вдигне до небето
и бързо-бързо се разрасне свадата,
та падне върху мене папска була,

вик сетен ще излезе от сърцето:
"Води ме, Боже, да горя на кладата!
Любов бе моят грях и мойта хула!"

Из цикъла "Вик"