Иначе животът цъфти
многолик и обагрен,
пие въздух,
гребе светлина,
но на мен, на мен ми е
настръхнало - хладно
и не мога да тичам
с тези уморени нозе.
Натежали годините,
теглят надолу,
щом решиш
да разпериш криле...
Иначе... ухае на копър
и фасулът цъфти,
избуяли картофите,
гледат със бели очи.
И е всичко в зелено,
дори да поискаш
синя трева...
Отровни мисли,
като змии пълзят
и отново се питаш
има ли смисъл...,
тези лампи
докога ще горят...