автор: Tanja

Не беше убедена, че трябваше да излиза тази вечер. Главата й щеше да се пръсне.
Рядко имаше главоболие, но за сметка на това всеки път беше незабравимо болезнено. Вървеше по ръба на тротоара и си мислеше за онова време, когато не беше по-висока от 60-70 см и й трябваше помощ, за да се задържи на ръба на бордюра. А сега - 20 години по-късно - мислите й се клатушкаха по ръба на тротоара като едва проходило бебе. Повръщаше й се. Морска болест по ръба на бордюра. Дали не беше бременна? От кого?!? Подсмихна се под светлината на уличните лампи, някак цинично. Не беше правила секс от месеци. Замисли се какво бе яла днес.. Кафе, сладолед, кафе и пак кафе. Не беше фатално. Значи не беше от храната. Тогава може би преумора? Днес не се беше помръдвала дори. 11 часа по-рано беше обявила днешния ден за световен „Ден на търтея". Явно не беше преумора... Откъде идваше тогава това чувство, този дискомфорт? Наближи клуба. Музиката беше силна, както винаги. Пред вратата се бяха събрали 10-15 души с очевидното желание да влязат вътре. Хората, които идваха тук винаги имаха нещо общо. Очите! В очите им се четеше една налудничава решителност. Сякаш вътре ги чакаше самият Господ. Чудех се, ако видеха клуба през деня, без VJ Ма, без изкусителните сервитьорки, без умопобърканите DJ-и, без тълпата, дали щяха да припарят дори до тази дупка? Разбира се, че не. Всички до един бяха смешни богаташки синчета. Не бяха дори и достойни сноби. Идваха, защото някой им беше казал, че „мястото е доста приятено". Глупаци.
Тя се улови, че стои зад тълпата и се взира в нищото, вперила уж поглед в хорицата. Някой я бутна с лакът в ребрата. Обърна се и видя, че неволно беше се наредила на „опашката" от чакащи клоуни. В следващия момент някой извика името й. Повдигна се леко на пръсти и видя Ноа - фейс контрола. Внушителен, със своите 1,93м, чертите на лицето му омекнаха докато се усмихваше, веднага след това хладнокръвната маска се завърна. Тя си спомни как той се беше просълзил, когато един от барманите, негов приятел, съобщи, че заминава за Мароко. Зачуди се дали всички тези чакащи полудиваци с лъскави мутри биха гледали гологлавия исполин с такова явно страхопочитание ако знаеха, че глади чорапите си и звъни на родителите си на всеки четири дни? Тя се усмихна. Поредния актьор в любимата и пиеса „Живот" - сценарий и режисура Съдба Човешка.
- Хей, Ди, там ли смяташ да прекараш вечерта? - усмихваше се Ноа.
- Нещо против? - усмихна се в отговор.
- Съвсем не. Вътре и без друго не се диша. - изписаните му вежди се извиха красноречиво нагоре.
Тя положи неистови усилия да се измъкне от потока от хора. Хвърли един последен поглед на нарастващата тълпа и помаха на Ноа. Той и проправи път към вратата и я придърпа в мечешката си прегръдка.
- Другите са вече тук. - каза й Ноа. - Изглеждаш ми уморена.
- Надявах се да е само внушение. - направи опит да се усмихне. Получи се.
Отвърна й.
- Ще се видим после вътре, нали?
- Ако доживея до „после". - сега вече преиграваше. Все едно. На кого му пука.
Слезе по тесните стълби и се гмурна в тълпата от лунатици. Потърси приятелите си и след секунди ги откри на една маса точно до дансинга. Проправи си път до тях. Минавайки през бара поздрави Тони и Макс и си взе едно мохито с много лед. Ноа не беше преувеличил. Всички бяха там. Дени и Лия, Сиси и някакъв непознат, Близнаците - нямаше идея как се казват, те от години си бяха.. просто Близнаците, Рема и Пол, Би и Мартин, Амир, Рами, Сами, Ахмед, няколко непознати момичета - сториха й се доста хубавички и безинтересни, Влади, Светльо и кой ли още не. Не беше в настроение да поздравява всички, затова се усмихна на тези, които отразиха появата й, взе си мохитото и се запъти към DJ-ите.
Етиен и Дениз бяха, както винаги, в отвратително добро настроение. Залепи по една целувка върху потните им скули, усмихна им се. Да говори беше безмислено, музиката беше твърде силна. Облегна голия си гръб на стената зад пулта. Беше ледена. Вибрираше.
Огледа се за онова момиче. Момичето. Имаше едно непознато момиче, от няколко седмици я наблюдаваше. Танцуваха заедно, макар и в двата противоположни края на клуба. Питаше се какъв ли е цветът на косите й? Всеки път беше с шапка. Беше почти сигурна, че е червенокоса. Времето щеше да покаже. Можеше да отиде при нея и да я заговори. Можеше да я накара да дойде сама... Можеше просто да попита Ноа. Но не искаше. Харесваше й така. Момичето също я гледаше. Веднъж дори й се стори, че устните и се извиха в едва доловима усмивка. Дали? Не, не би го направила. Тя също се забавляваше. Не би развалила мълчаливата им игра. На нея й харесваше. Ди усещаше интереса на непознатата. Всеки път, когато очите им се срещаха. Тази вечер обаче непознатата не беше там. Ди прилепи отново гърба си плътно до студената стена и затвори очи. Нямаше и следа от главоболието й. Усмихна се за ен-ти път тази вечер. Беше доволна, че се реши на това излизане. Кръвта й кипеше в такт с музиката. Без да отлепя гръб от стената Ди вдигна ръцете си нагоре, сякаш някой насочваше оръжие право в лицето й. Долепи длани до стената, издаде леко ханша си напред и започна ритмично да се извива като змиорка от кръста надолу. Чувстваше се добре. Беше доволна. Вече беше забравила тягостния ден.
Ди почти не дишаше. Нямаше нужда да диша. Нощта беше перфектна и без дъх. Без дъх.. без.. Преглътна. Загуби някак леко ритъма си. Почувства нужда да погледне право пред себе си. Отвори очи. Да.. Тя беше тук. Непознатата се извиваше в ръцете на онзи смешник Зизо. Беше танцувал в някаква ефтина продукция на бездарен псевдогангстер и от тогава се изживяваше като Патрик Суейзи на дансинга. Ди беше малко разочарована от непознатото момиче. Беше класи над Зизо. Загледа се в нея. Тя се стичаше по него. Беше великолепна. Потърси очите й. И ги намери за миг. После момичето рязко й обърна гръб и се отърка в мазното тяло на пъти по-мазния Зизо. Ди не отлепяше очи от тях. Приближи се до Етиен и му посочи един vinil с ориенталски семпли.Той кимна одобрително и след секунди beat-ът преобрази тълпата. Ди беше доволна, отново. Непознатата пак впери поглед в нея. Тя знаеше, че Ди го направи. Знаеше, че не беше случайно. Отблъсна леко Зизо и една безбожно красива, арогантна усмивка заигра по устните й.