автор: kya

...
Очи без мисъл и без цвят
и устни - нецелунати, неказали
как в нереалния ни свят,
не са обичала, не са и мразили.
А улиците - все едни и същи
и винаги еднакви са и харата,
които среща тя на път за къщи,
но си оства друга, непознатата.
Днес пътят е среднощен, без да пита,
пресича някой гаснещият мрак,
задавен стон от нищото долита,
за да заглъхне под прелитащия влак...