автор: ole72

Зеленината като дъжд порасла,
зелените си облаци разстиля
и капките зелени във душата
превръщат се в усмихнато мастило.

Зеленината погледа ми гали
и той развиделява, зазорява,
в зеленото окъпва се душата
и в радостта си побелява.

Зеленината хвърчила ми пуска
и тръгвам чудесата да открия,
в зеленото небе със смях препускам
и не сънувам, а в зелено мисля.