автор: bombata

Гледаш ме през тъмните стъкла на своят мерцедес и усмихваш се някък си ехидно,
Гледаш ме през тъмните стъкла на своят мерцедес
и усмихваш се някък си ехидно,
това че ти е провървяло днес
за мен не е обидно.

Държиш мобифон "Нокия" в ръка
и звъниш си така за удоволствие.
Мислиш си ,че си настъпил света,
като живееш в охолствие.

Не говориш със всички,избираш си събеседниците,
псуваш мизерниците,наричаш ги мързеливи.
Ти си генералът,а те са редниците
и играят по твоите гайди пискливи.

Разпореждаш се строго,гуляеш със жени,
голяма работа си,браво приятелю мой.
На всякъде пръскаш луди пари,
на всякъде пътят е твой.

Но!Беше вечер прохладна,бе лято,
един мерцедес летеше със скорост бясна,
зад мантинелата стоеше човек насочил автомата,
наемник,професионалист със мисъл ужасна.

Два изстрела на автоматичен
сложиха точка на всичко,
не за интерес личен,
а за парички.

Гледаш ме от студеният камък
и пак се усмихваш,усмихваш,
но в очите ти не е веч оня пламък,
а и край тебе е тихо.

М.юли 1996г.