Чадърите са сгушени
под стряхата
на трепкащи от чакане тополи
бистрото килва
празните си маси
по пясъка,
ронлив като докосване,
вълните диплят белите си ризи
със някаква нега,
подобна на обичане,
от облаците тихо лято слиза
опъва се върху шезлонгите
и... май че си приличаме
по жълтото в зениците,
заспало като коте
върху пресукано кълбо
от бяла пяна-
лениво и дантелено
отърква лапи в мокрото
и души по следите си
забравеното топло.
Но още хлипа зимата,
ядосано зад бара
замита тънки облаци,
опъва ядно щори
и не цвърчи по масите
димяща тънка скара
покривките единствено
играят на пържоли
със вятъра, наметнат с палто
от стара мрежа,
опърпана от търсене
на дремещи рибари...
а пясъкът мечтае
да дращи по телата ни.
Отгоре слиза лятото.
Ухае на очакване.