автор: djungla

В деня, в който забрави, че съществувам,
се случиха много неща.
И нищо.
В деня, в който забрави, че съществувам,
подреждах масата в хола.
Измислях
вечеря за теб.
Препрочитах стари писма,
отлежали в сърцето ми.
Куп нарисувани сърчица
разпилях по пода,
докато търсех в указателя
номера на телефона ти...
Някой звънна погрешка и злобно
изсъска в ухото ми име чуждо...
Плаках...
От улицата дочух стъпки
на приближаваща тъжна вечер...
Разбрах:
денят, в който забрави, че съществувам,
си тръгваше тичешком.
Този ден не е бил, казах си изведнъж.
Защото: много неща се случиха
и нищо.
Само един ден от моя живот.