автор: Vedrin

(Утеха за сродни души)

Нещастен от съдбата си поетът
поискал да потърси Любовта.
А тя била едно червено цвете,
поникнало на края на света.

И дълги дни го търсил със надежда.
Едва ли не обиколил света.
Във хиляди градини се навеждал,
но виждал само вехнещи цветя.

Останал и без вяра, и без сила
прекрачил тъжен родния си праг.
Извадил там хартия и мастило
и стиховете се родили пак.

Разказвали за стръмните пътеки,
които неуморно извървял,
а след това внушавали на всеки
един несъществуващ идеал.

С крилата си вълшебни полетели.
Видяла ги отнейде Любовта.
Червените й цветове пламтели
и греела сред всичките цветя.

"Вдигнете ме - извикала тогава -
и дайте ме на този млад поет!
Че той не пожела ни власт, ни слава,
но само мене търсеше навред!"

Така завършва приказката стара.
Един поет намерил Любовта.
Тръгни и ти, но без да губиш вяра -
все някога ще те докосне Тя!

Из цикъла "Вик"