автор: luna

Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети -
рият лудо и с гриви гребат
от жарта, разпиляна в небето.
В тях бушува среднощната буря,
от копитата мълния бълва.
А зеленото мами към утрини
с тръпнещи, влажни хълбоци.
От вкуса на тръпчива мъзга
в тях набъбва за утре животът.
Не усещат как се изплъзва
и безвъзвратно чезне дивото...
Щом отстъпят, щом трябва да спрат,
стремена ще подпрат хоризонта.
Ще ги дави човешката смрад.
И само онази зобница,
пълна със злачни сънища,
и по гривите звездната жар
ще им напомнят, че всъщност
и свободата си има юлар.

*Стихотворението е написано по романа "Тарпани"
и пиесата "Диво зелено" от Димитър Атанасов.