Цветовете им-
разхвърчали се сини вълшебства,
устремени нагоре да докоснат небесният свод.
Оцелели цветни дивачета,
напук на сивия, виснал отгоре им прах.
Тези лунни любими метличини
с магия изтрили наслоена в душата печал -
оцелявам и преоткривам в тях нещо от себе си,
напук на черните облаци,
преобърнали моят вътрешен свят.
Оцелявам -саморасла дивачка,
понесла в очите си сините пламъци,
устремена с усмивка към Залеза…
…с мъничко страх!