Тъмна нощ навън се спусна
погълна слънчевият ден
с многозвездна плащеница
взе слънцето в плен.
Тъмата надви светлината
приспа умореният свят
изплува отгоре луната
обкръжена от звезден водопад.
Погледнах нагоре - попитах
- кажи ми луничке кажи
каква е тайната на съдбата
кажи ми кой ни сътвори.
Кой ни даде на нас душата
кой ни с разум и чувства дари
защо се раждаме на земята
защо умираме - кажи.
Познанието защо търсим
от любов защо горим
защо трупаме печал в сърцата
защо сме тук кажи.
Гледах нагоре и питах
с надежда за отговор ням
намигна ми леко луната
и се стопи в новият ден
от слънце огрян!