автор: Vedrin

Душата ми, чешмичка във ръжда,
забравила какво са бистри струи,
сега отново пълна със вода
очаква с трепет в менци да нахлуе.

Душата ми се моли сто лета
най-истинският извор пак да бликне.
А бистра и прозрачна радостта
във глътките на пътник да откликне.

Пристигна той - задъхан, уморен...
И пак щастливи звъннаха чучури.
А всъщност - любовта се върна в мен,
тъй дълго спала под скали и мури.

Из цикъла "Звъннали чучури"