автор: paparakapv

/редактиран вариант/

От градовете на разврата бягам.
Без да се обръщам бягам.
Бягам панически, за да спася живота си,
но не мърдам.
Все по-трудно ме слушат краката...
Все по-тежки, по-къси са крачките.
Повярвах в думи, казани от Него
че Тук покварата е като хляба
и трябва да се махна на минутата.
Но като щраус стреснат - в паника
заравях в пясъка главата си от ужас.
Изсипа огъня от ада върху другите
изпепели дори и сенките им с жупел.
Душите им пищяха дрезгаво
и сякаш век проточи се смъртта им.
Аз бягах без да се обръщам,
далеч от своите представи за живота
И осъзнавах всичките понятия
за зло и за добро, за обич и омраза
И преоткривах всички стари истини,
за да ги приютя в душата си.
Тогава да се преродя пречистен
и възроден - почти угоден Богу.
Когато се качих на хълма с боровинките
видях възмездието - бесен беше Господ .
Изсипа яростта си върху грешните.
А мен остави, да изкупя греховете им.
С живота си.