автор: fustu4ko

/почти хумористично /

Мамо мамо, само ако знаеше
какъв индийски битпазар
се шири из душата ми
нямаше така да се зарадваш
на прибраната ми къща.

А трябваше вече да съм започнала
да обръщам нови страници
и спомените като трохи
преди да дийдат гостите,
набързо под килима да замитам.

Седя и се смея на себе си
а въздуха пак на море мирише
и вчера го гледам морето
как взема от брега босите стъпки
и ги носи навътре към хоризонта.

Чака залеза, да слезе небето
товара да вземе- да донесе забрава.
И аз така чаках всяко завръщане.
Стоях си и ей така ме осени просветление !
Нямала е самотата име и очи си е нямала.

Нищо чудно, че е харесала твоите !