автор: amebcho

Я кажете ми каквото става
не искам аз да съм в затвор
останал сам самичък и попаднал
зад врати на як бетон.
Тука съм без светлина във мрака
тука бият и крещят
тук редовно удрят лакът
в всяка уморена плът.

Трудът спасявал ни ни казват
влачим тежко от зори до мрак
кат се изморим и свършим късно
падаме в легло и до зори
въртим се и не спим от страх.

А сутринта - начало ново
вечерта - желаният ни край
кръговратът ни върти
върти
върти
безкрай
и да отдъхнем ни не дава.

Стъпалата на успеха
ний сме невидели
пропуснали сме ги в тъмата
и в развитието сме спрели
и сега ни чака
до смъртният ни одър
умора
умора
умора.

Затова не тръгвай ти
по пътя на затворника,
невежа
неучението.