Господи, защо ме наказа
да обичам някого толкова,
а той наместо любов да ми дава
само мъка, страдание, болка?
На кой друг, освен днес на Тебе,
да разкажа отвътре какво ми е?
Затуй че него обичах май повече,
затова ли е туй изтезание?
Наруших твойта заповед Господи -
за мен той беше даже над Тебе.
Затова ли така ме остави?
Затуй ли и Ти се отказа от мене?
Сега съм цяла превзета от огъня -
вече знам що ме чака във ада.
Ела да видиш в какво се превърнах -
горя от чувствата си като в клада.
На смъртния се молих на колене.
На него дадох всичко, дето можех.
Затова ли накрая прокле ме,
да нося тежко разпятие, Боже?
Да нося надежди, копнежи, желания
в сърцето си - като тежки окови.
Нима съм се влюбила в дявола?!
Защо е толкоз жесток с мене, Господи?!
Преди тази обич да ме погуби
смили се над мен - чуй молбата ми:
на всичко съм съгласна, но на него
не я оставяй - Ти вземи душата ми!