автор: paramour

Вятър отново леко подухва,
студен е това не вреди.
Всичко истинско почва да рухва
или всичко е както преди?

. . .

Стоиме самички,
говорим без глас.
Мълчат и малките птички
и те гледат в бурен захлас.

Покрай нас хора минават,
но те са само капчици прах.
Нищо! До нас не застават,
но и аз не гледам към тях.

Гледам към теб през море от сълзи,
знам какво искаш! Недей говори!
Очите ти пак са горещи звезди,
но този път ,,Сбогом - върви"!

. . .

Вятър отново леко подухва...
Стоя си самичък и плача без глас...
всичко истинско отново ли рухва,
или крепи се на спомен за ,,Нас"?!