автор: orange_juice

През зимата всичко е забавено,
сякаш пъпната ми връв е на небето
и трябва да слезе със шейна.
На пръстите ми са поникнали криле
и се мъчат да преминат през десет ледени врати.
Какво съм - портокал, който онова дете
се опитва да обели, жаба или игличка от Рила?
Мога да се уголемя, да замажа с мазилка устните,
очите и ръцете си и да заприличам на мини небостъргач,
пред който господа в кожуси събуват черните си лачени обувки.
Завъртам около бастуните им последния си хоризонт,
място, което някои наричат зима и където ти валиш
валиш и валиш