автор: gerlan

Щастлив съм когато се рея,
в немирната си волна душа.
Сиви облаци в синьо се смеят,
на плахите ми опити да полетя…
Нагоре ли, надолу ли- не зная,
ще опитвам докато имам крила?
От върха на гордостта си ще скоча-
над живота си ще прелетя, след това,
сам ще застана на своята клада.
Ще боли-вятърът ще разпилее прахта,
от думи неказани над всички огради.
помежду ни издигнати по тази земя.


09.09.04г.

С извинение към всички читатели, че повторно публикувам свой текст, с малка редакция! Но надявам се, ще простите носталгията на един рожденник...!