ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 520
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 520
 |  В памет на Христо Фотев
Мъдрецът
се страхуваше
от среща със морето.
Споменът
за лодки и рибари
го убиваше.
Загледан в залеза
над Равадиново
усмихваше се
и молитвено мълчеше.
Две чайки галеха
последното
написано от него
и го отнасяха
вълните и прибоя
да го сричат.
Мъдрецът
в плетения стол
разказваше, разказваше
за влюбени жени,
за онзи влак с купета
пътуващи
към синия Бургас...
Разказваше с очите си,
подпряли двора
и всичко случило се
в мъжкия му спомен.
Мъдрецът
и сега разказва
от безкрая,
където
и вода и въздух
са само
синьо, синьо, синьо.
Той слезе
на последната си гара
безкрайно влюбен
в релсите след зримото...
Последна гара-
междунебие.
Последен Фотев-
и къде ли е?
Публикувано от hixxtam на 08.06.2006 @ 19:31:42
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Спомен от Равадиново" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Спомен от Равадиново
от 0805 на 08.06.2006 @ 20:01:01
(Профил | Изпрати бележка) | ........
!!!
без коментар |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 08.06.2006 @ 20:45:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Трудно се пише за Фотев! Но го носех в себе си.... |
]
Re: Спомен от Равадиново
от copie на 08.06.2006 @ 20:03:09
(Профил | Изпрати бележка) | Точно за него сигурно може да се каже: навсякъде и всякога...
Поздрав, кристи! |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 08.06.2006 @ 20:48:08
(Профил | Изпрати бележка) | За мъдреци като него е така...
Благодаря, че прочете, Копи! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.06.2006 @ 20:19:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Благодаря за този споделен стих, Кристи! Невероятно чувствен поет и виртуоз на думите е Христо Фотев. Само, прости ми, той не се страхуваше от морето. Той живееше с него, но беше избрал да мълчи. "Да не насилваме думите", казваше. Може би разбираше, че мълчанието понякога е по-красноречиво. Мисля, че беше тежък характер. Не го разбраха и си отиде мълчаливо. Не знам защо избраха да го погребат в София, а може да е било и негово желание. Вероятно е имал своито право. |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 08.06.2006 @ 20:23:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Той не се страхуваше от морето. Да! Но в последните години, когато вече беше болен се страхуваше от среща с морето...не искаше да го вижда, а може би не искаше морето да го вижда такъв...Зная ли? |
]
Re: Спомен от Равадиново
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.06.2006 @ 20:28:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Той беше част от него, Кристи. Може би е точно така като ти го описа, защото никой не би искал любим човек да ги види болен и слаб.
Любимият ми стих е "Литургия за делфини", както и всички останали впрочем. |
]
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 08.06.2006 @ 20:39:42
(Профил | Изпрати бележка) | Помня- морето миришеше на престъпление.
А престъплението толкова приличаше на работа- на дело.
Как летяхме с риболовните флотилии
в най-синьото- арената-
и как танцуваха делфините...
Ти, Капитане мой,
разстрелваше водача- и последния.
Литургия за делфини.... |
]
Re: Спомен от Равадиново
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.06.2006 @ 21:10:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Ето още малко
Замлъкнаха флигорните, замлъкна
последното танго със барабана
и в тишината дълго ръкопляска
на хората и песните морето.
А хората танцуваха, звучеше
в сърцата друга музика, по-властна.
Очите се целуваха по-тъмни,
по-зрели и по-страстни от морето.
И всички бяха толкова достъпни.
И всички бяха толкова красиви.
Заченатите във такива нощи
ще са поети, влюбени в морето.
Из "Венецианска нощ"
|
]
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 11:19:40
(Профил | Изпрати бележка) | и още малко
Наистина ли си отива лятото?
наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете и, докосваше
по устните и сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше-
завиждаха му може би ръцете ми...
от цикъла "Сантиментални посвещения" |
]
Re: Спомен от Равадиново
от ole72 на 08.06.2006 @ 20:26:10
(Профил | Изпрати бележка) | Много го обичах и още, и винаги ще го обичам!!!
Благодаря ти Незабравчице!!!
Морска усмивка:) |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 08.06.2006 @ 20:54:44
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти и аз, Оленце!
Прегръдка! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от denis (denis@2211dir.bg) на 08.06.2006 @ 20:37:51
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса тази строгост на стиха! Тази
сдържаност на емоцията, която кара стиха
да звучи с достойнство. Поздрави! |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 08.06.2006 @ 21:08:24
(Профил | Изпрати бележка) | Дано да е така!
Благодаря, Денис! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от KrasiMila (KrasiMila@dir.bg) на 08.06.2006 @ 21:29:57
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво!!! Този мъдрец в поезията и живота го заслужава!
И там, от междунебието гледа
безкрайно влюбен в релсите след зримото -
очакваше вик споделен или победа,
надвил прибоя и морето, в спомени от минало,
от старите рибари и от Равадиново...
Последн писък..
Гларуси...
Една сълза и неизменната цигара
останаха там някъде във синьото...
Къде ли е?
В ръката ми стои недоизпито виното
за помен и за възкресение...
Къде ли е?...
|
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 10:58:51
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесна интерпретация...
Една сълза и неизменната цигара
останаха там някъде във синьото...
Благодаря ти,мила и поздрави!
|
]
Re: Спомен от Равадиново
от kuklara на 08.06.2006 @ 21:41:45
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз много го обичам.Като че ли от това цялото помпозно поколение само той е поета който е човек за четене. |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 11:03:01
(Профил | Изпрати бележка) | :))
И съм ридал...Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал- жив съм аз.
Христо Фотев
И други има за четене от това поколение, въпрос на усещане и потребност...
поздрав! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 11:08:46
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, vitsavia! Предизвикателство е и то голямо да си позволиш да пишеш за този поет. Познавах го в последните му години и срещата ни в Равадиново беше през последното негово лято там....още чувам мълчанието му, облегнато на плетения стол.
Поздрави! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 11:10:39
(Профил | Изпрати бележка) | Да! Така е Ради...има и такива гари...
Благодаря ти.
Поздрави! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от Marta на 09.06.2006 @ 08:27:45
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Обичам Фотев. Не мисля, че ще умре някога. Докато го четем.
Хубав стих, хубаво място е Равадиново, докато живеех в Бургас много често ходех нататък. |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 11:11:58
(Профил | Изпрати бележка) | Докато го четем...
Благодаря ти, Марта и поздрави! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.06.2006 @ 22:23:57
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, слънце! Опитах се....
Поздрави! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от mrachnaepopea (mrachnaepopea@hulite.net) на 22.06.2006 @ 18:33:06
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепно написан и изживян спомен за
Христо Фотев. |
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 22.06.2006 @ 20:00:33
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Мрачна :) Радвам се, че хареса! Скъп е за мене този стих...
Поздрави! |
]
Re: Спомен от Равадиново
от kristi на 09.11.2012 @ 14:03:34
(Профил | Изпрати бележка) | последният ми спомен с Фотев
П!!! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
