автор: paparakapv

Понякога се крия от света
в гората с босоноги самодиви
там няма нищо, глуха слепота
и някакви понятия красиви,
които сам измислям и кръщавам
със зле прикрит сарказъм във очите.
Любов ли? Срещнах някога такава
но някак си небрежно я подминах
Захвърлих я като протрита кожа
в казана за душевните отпадъци
пророчицата стара ми предсказа
че и на мен един ден ще се случи
Късметът казват, че обичал смелите
аз затова все без късмет си ходя
И тоя глупав страх от себе си
опитвам безуспешно да заровя
и да подтискам всичките си чувства
хипертонично дишам в този свят
Морето ражда слънчеви усмивки
а моето море умря.