1.Лазарев е прецизен, когато казва, че програмата за самоунищожение се ражда от презрението към другите хора(с.482), защото отношението към другите, в същото време е и отношение към себе си.
А в манипулативните вериги се оказва, че презрението на тълпата към отделни хора е източник на нейното опиянение, но и показател за необходимостта от смяна на нейната организация. Ето защо, ролята на водачите се състои и в това да могат да устоят на натиска на тълпата.
2.Лазарев е направо мъдрец, когато пише следното: "…несъвършеното общество и околния свят ние трябва да се стараем да променяме и доизграждаме, но не и да осъждаме и да презираме. Конфликтът с околния свят е необходим външно, но е недопустим вътрешно"(с.484). Тази мисъл може да се развива и конкретизира, но към нея няма какво да се добави.
3.Привършвайки първата си книга, Лазарев коректно посочва, че процедурата на преживяване на живота, като основна при пречистването, може да е успешна ако тя се извършва със запазено чувство за любов (Вж.:с.485). Това признание е допълнително доказателство за правомерността на избрания от мен подход - да се тръгва от позитивната емоционалност и да се върви към нейното разширяване и утвърждаване.
4.С Лазарев стоим на различни позиции в разбирането на смирението. Според него смирението е "умение да се приеме навътре разрушаването на земното"(с.488). Аз също разглеждам смирението като висша добродетел, свързана с изграждане на способността да се противопоставим духовно на външните разрушителни сили, благодарение на което се постига съхраняване на индивидуалността.
5.В литературата битува разбирането за интелекта като рационалната способност на човека, което е неправомерно. Лазарев се придържа към тази гледна точка в цялото си изложение до тук и в частност, когато пише следното: "Развитието на човека е развитие на неговия интелект, разум, тоест на цивилизацията, това е разширяване на възможностите на съзнанието и неговото въздействие върху подсъзнанието. Но развитието на човека в пълния смисъл на тази дума, е задължително развитие на духовното, нравственото начало в съчетание с интелекта"(с.503). Но става ясно и друго - той прави опит да разшири разбирането за интелекта, което му прави чест. Нека да припомним, че интелектът е висшата човешка способност, постигана като хармонична цялост между емоционалност, рационалност и воля.
6. Като своеобразно обобщение на първата си книга Лазарев посочва, че носителите на новия мироглед вътрешно трябва да запазват любовта си към хората, а външно да се борят с несправедливостта и безнравствеността(Вж.: с.523). Това обобщение е един добър модел за продължаване на по-нататъшното изложение на тази сложна проблематика.
7.
Отдаде ми душата си съдбовно,
но спомен в сърцето затаи-
затуй накуцва чувството любовно,
когато ми се вричаш в тишината ти.
В олтар превърна този спомен
и той проблясва в чувство нежно,
когато правиш там пореден помен,
а с мен летиш в небе безбрежно.
Съзря неволно в мен младеж,
напомнящ спомена протрит
и с тежко обвинение за грабеж
наричаш ме ревниво и бандит.
Кое за теб сега е свидно -
огънят ни или споменът за друг
и чувствам как ти е обидно,
а всичко туй си е недъг.
Душата ти от чистота блести,
но пази в сърцето спомен мил
и ето, че от болка ти
не знаеш кой къде е бил.
Откриваш в спомените добрината,
а аз чрез любовта те моля
и в сблъсък ражда се вината,
чертаеща полето на неволя.
Душата ти е в моята душа,
когато сливаме с жар ръцете,
но сърцето ти не влиза в игра
и моето чрез помена помете.
8.
Мойсей в Двореца не седи,
защото с Лъки няма време,
дори не мисли за преди,
че носеше тогава бреме.
Тази вечер е с нея
сам, на четири очи,
с обяснение - за гея,
че го стрелна злобно:
"Чуваш ме, нали?"
Сред книгите на своя кабинет
разлиства той човешките съдби,
които се кръстосват в Интернет,
показвайки се колко са добри.
А тя:"Защо така ухаеш?
Какви са тез жени?
Не ме ли приласкаеш,
ох, спри се, стой…или..!"
И двамата в стихове въздишат,
а текстовете им са нажежени
и случващото се желаят да опишат,
показвайки, че са били блажени.
-Казват ми,че имаш
цял харем с жени,
по баровете скиташ
и пилееш там пари?
Измислят си истории куриозни
с мечти, преминали през рая,
а напъните абмициозни,
показват, че вървят към края.
-И на всичкото… капак
с някаква жена:
обяснявай мъжо как
създадохте рояк деца?
Жадувани са всичките им срещи,
въздигани в ранг на авантюра,
но ах, сърцата, тъй горещи,
бленуват новата култура.
-Скръствам си ръцете,
слушам те сега...
Как, ще оправдаеш
своята вина?
Но защо ли милата съпруга
е така различна-
пее песен друга:
сдържа се да е прилична?!
9.
Откри Мойсей в Лъки истинска жена-
от Бог в простосмъртен го направи,
когато той разбра, че тя за него е една
и святостта превърнаха в отношения здрави.
Животът им тече в тъждество,
а туй е хоризонт за двама,
открили озарението за свое естество:
-Обичам теб!- му каза.-Аз съм твойта дама!
Не са безпомощни, със стенещи ръце,
защото любовта им дава сила,
с която двамата градят едно сърце,
любящо в озарение, с обич мила.
-Обичам те, Царице! - отговори.- Ти си моя
и ти разбираш туй безмълвно
чрез пламъка, пораждащ зноя
и вече в душата ти е пълно.
-Не трябва нищо да ми казваш,
а още повече на всички други,
защото с поведението показваш
какви да бъдат всичките съпруги.
-Въпросът Лъки, даже да е в миналото време,
не е дали си някога и някого обичал
и радост как от него да се вземе,
а как в чистота с любов си тичал.
А с тебе Лъки, пазим този миг
и в общата емоция всеки има дял,
а тя - емоцията ни, е любовен вик,
чрез който, в тишината, всеки става цял.
-Когато Мо, ти казвам: "Мили!"
сърцето ти в обич засиява,
защото ти дарявам сили
и всеки цялостта ни преживява.
Доверието им в любовта е пълно-
един на друг любов са си дарили
и туй го преживяват те безмълвно,
защото път за другите са сътворили.