Не останаха много мечтания
издържали на времето теста.
Отшумяха младежки желания
за живот със световна известност.
Аладин не откри пещерата си
и вълшебната дума забрави.
Отшумяха безгрижните патоси
под леда на планински дъбрави.
Някак строги и бавни са крачките
и от грижи душата смутена.
Слагат своя печат неудачите
над пространство и цяла вселена.
И надеждите по са нищожни
от прашинки въртящи се лудо.
И е време на зла невъзможност,
и боли ни от липса на чудо.
Не останаха много мечтания,
но едно - пак мъждука в душата.
Няма вечна тъга и страдание.
Днес си тук, ала утре - оттатък.
Аладин ще си спомни за думата
и ще влезе щастлив в пещерата.
И младежки желания лумнали
ще летят над света, като ято.
Ще са бързи и радостни крачките
и мечтите с посока далечна.
Мои стихове! Още ли плачете?
Потърпете! Съдбата е вечна!
Из цикъла "Вик"