автор: denis

Когато залезът се запровира
между голите клонаци
на уличните кестени,
тогава идват залезните истини -
несълзливи и непатосни.

Тогава аз се притаявам като куче
и не давам никому
да погледне във душата ми.

Тогава времето започва да отмерва
съдбовни дати за Родината,
а аз съм само притаено куче
и не давам никому на обич да ме учи ...