автор: rosy88

от кладите на волни празнодумия
събирам пепел и плета въже
луните ми се смеят неразумно
очакват да говоря за мъже
очите са отвъд
живеят в дракони
в скали и вихри
трупат свойта мощ
а тя е тук
живота натоварила
на крехък обръч
от предълга нощ
до сълзи я сгъстявам
и по вените
приплъзвам сенките
на своя свят
мъгьосниците носим
букви алени
а ризите ни са
отличен ад
от който голи само
се спасяваме
през огън се пречистваме
през смърт
от кладите на нашите безумия
извайваме копнеж, летеж и път