Кремъчният облак се удари
о ръждивото небе.
Мълния попи в дъждеца,
заситнил нестинарската
по черната жарава на полето.
Запали се надежда,
като стърнище след охолна жътва.
Дъждът се слегна на мъгла.
В пресъхнало очакване
земята се разпука по зашитото.
Тревожно заваля.
Дъждът ще спре.
Тревогата ще си остане да дими.
Стърнище на човешките желания.