автор: paramour

Очите ти отново са затворени ,
нямаш сили да ме зърнеш.
Ръцете ти-широко са разтворени ,
не можеш ли да ме прегърнеш ?

Устните ти за целувка ми се молят ,
но не искат моето лице .
Ръцете ти за мене спорят ,
но не чувстват моето сърце .

Две крачки разстояние
и хиляди години ни делят .
Във влюбено душевно състояние
ръцете ти разтворени стоят .

Колко нощи бягах
и все към теб летях ,
всяка сутрин ставах ,
всеки ден мълчах .

Не успях да те достигна ,
не успях да те прегърна .
Любовта ти ме настигна
и нежно ме обгърна .

Да те докосна не успях ,
бягството си не успях да спра .
И за най-големия грях
без теб ще трябва да умра .