автор: Geo

Къде са хубавите мигове, когато са ни нужни ?!
До вчера стъпил над чертата, но магията изчезва -
като есенно листо след вятъра се хлъзва
и пак си сам, захапал този спомен безполезно.
А после обикаляш отдалече всички кръстопъти
и не протягаш крак отвъд тротоара.
Обичането бе една победа над страхът ти -
малко са нещата дето истински раняват...
Домът се е превърнал във самотна гара
с излгед към една достъпна свобода.
Върху перваза гасне недопушена цигара,
а кръвта попива в черния асфалт.