Побелях от надежда,
побелях от тъга
и по синята прежда
на небето вървя.
Непораснала много,
остаряла съвсем,
чакам дара от Бога,
а той плаче във мен.
И на белия кораб
и мастилен в нощта,
аз се връщам отново
в мойта вечна земя.