автор: meiia

на баба и дядо
"Сънувах ви..."

Не спите ли ?! А уж покой е.
Aз все ви мисля като че сте
заминали зад близкия завой.
A вие, всъщност, где сте ?!
Оставих ви като деца на тъмно,
жужеше светлина, но млъкна.
При вас какво е да e съмнало,
дали е като тук да мръква?!
Обърнато. Небето ни земя ви е,
а пък земята ви ни е небето.
Ако пристигна, как ще ви узная,
навярно със очите на детето,
което сте отгледали от зрънце
зад топло, сгушено прозорче.
Къде ли е задгробното ви слънце
над тамошното малко дворче?
Какво ли е да си отгледаш рози
в лехите там и има ли такива?!
А виното дали не е амброзия,
какво ли е да ви е щастливо?!
Тревожно ви усещам напоследък.
А и за себе си така помислям.
С живота имаме един напредък:
узнахме, че взаимно се измисляме.