автор: magistrat

Ей така,
както си вървя
с ръце в джобовете,
и
ще го срещна -
мъжа
от моите сънища.
Под дъжда
ще се спрем,
ще мълчим.
Или
ще говорим
за своите
странни мечтания,
за стръмните,
тъмни пътеки
от блян,
събрали ни
(заедно в края).
Ще ме помилва,
ще разцъфне нощта
(роза с мистично ухание).
Тежко в съня си
ще се обърне
на другия хълбок света.
И зад гърба на Всемира,
на най-еротичната клада,
двамата с бяс
ще изгаряме
скрупули, самота
и досада.