автор: angel_dust

Ти ме научи на толкоз неща,
като звезди от небето в нощта.
Тогава аз не те разбирах
и сякаш всичко хубаво проспивах...

Ти знаеше,че ще умреш,
но не помисли и да спреш...
И пред Смъртта,летяща бързо като черна врана,
да се усмихваш,да се радваш-не престана...

От теб разбрах какво е храброст,смелост,воля,
от теб научих за живота да се боря!
От тебе зная да живея,а не да съществувам...
И нощем реално в цветно те сънувам...

И зная един човек се ражда, друг Ангел си отива,
тъй както морската вълна,пясъкът залива...

Ти живя,бори се,умря...но не загуби...
Бялото във всички нас събуди...
Ти разкри ни какво е чистотата,
ти си още пламък във сърцата...

Ти си Ангел,и Ангел беше
и ме боли за "утре" и за "може би" и "щеще"...
И сама ако бих могла да си те върна
поне за миг да та прегърна...