автор: yd

след като вече ти казах,
че нямам какво да ти покажа
освен това, което може би имам.
И, че няма къде да те заведа,
освен където аз бих могла да отида.

И, когато дърветата се протягат с клони
(защо ли винаги към небето?)
Аз пиша тук-таме злобно,
че те са слeпи
и си пробиват път там,
където
могат
като бавно прорязваща светкавица,
защото въздухът не се съпротивлява прекалено,
водени единствено от все още недостатъчно развитата
браиловата азбука.