Като камък заседнал сърцето боли.
От какво ли съм болен? Сама отгатни.
Всяка болка е спомен от околните вещи-
на купчина се трупат върху мойте плещи.
Като роби се нижат твойте дни.
Къде ли отиват? Сама отгатни.
В сянка на мрака като клетвени свещи,
Движат се бавно и са адски. Горещи.
И къде ли е края на безкрайните дни?
Аз отдавна не зная. Ти сама отгатни!