автор: new-born

.......................5
Чета те сякаш наопаки,
убийствено краен, плашещо далеч.
Започвам от целувката за сбогом,
от прегръдката, правеща утрето във днес.
..................4
Уплашено следя как в теб надига се
ужаса, страха и болката дори.
От това, че не съм каквато трябваше да бъда,
не каквото искаше откри.
............3
А довчера пламенно сърцето целуваше,
галеше душата, изпиваше очите.
Не питаше защо и каква съм, коя,
стигаха ти просто мечтите.
.......2
В ухание от червени рози към мен пристъпи,
забеляза ме, непорочно непознат.
И просто поиска в живота ми да влезеш,
да го направиш приказен, богат.
...1
Чета те сякаш наопаки,
убийствено краен, плашещо далече.
И знам, че утре няма да те има,
за мен не ще има надежда вече.