автор: Mojsei

1.Какво нещо е поетът? Човек, който пише стихове? Човек, който използва поезията, за да се преструва по-успешно? Ама, че въпрос, даващ възможности за най-различни разсъждения…А аз? Аз спирам пред всеки пишещ, за да видя до къде е стигнал…за да го насърча да продължава по пътя си
Когато дойдох в Интернет, пишещите, в голямото си болшинство, описваха любовта като самотно преживяване, украсявайки болката с гирляндите на художествено-естетическата словесност. Сега вече, пишещите знаят, че в любовта са нужни двама, а някои вече се и досещат, че, за да създадат поетичен текст, той трябва да е във връзка с реалния възпроизводствен процес. Но остават и такива, които собствените си хрумвания приемат за истина и се впускат в юнашки подвизи, поднасяйки "истини" от най-различен калибър, но оставащи си без значение.


2.Единственият начин да не се пристрастяваш към материалните блага е да ги имаш в достатъчно количество. Но ясно е, че обществото се нуждае от мярка за определяне на нови прагове чрез създаване на нови механизми за отношение към собствеността. Не прогнози за очакван апокалипсис, а да се види, че човечеството е навлязло в него. Но кой ако не пишещият пръв трябва да прозре тъканта на съвременния обществен процес и да заеме достойна позиция? Проблемността на глобализма свети в очите на човека до теб, а не някъде в някакво непонятно "отвъдно". По-голямо прилепване към материалното от немотията човечеството не познава, но тук се включва и мизерията на пресищането, която неправилно се определя като "богатство".


3.Чрез многобройни примери, Лазарев доказва, че промяната на духовното състояние води до излекуване на тялото, в което няма нищо необичайно. И някак си естествено, когато човек е в тежко здравословно състояние, той се отърсва от дребнавостта под влияние на мислите за смъртта, което се проявява като духовно извисяване. Допускането на обидата дълбоко в душата води до разрушаване на тялото, което най-напред се проявява като нежелание за живот и дълбока апатичност. В такива случаи, на гребена на благодарността, чрез прошката и молитвата, може да се изплува на гребена на любовта - на нейните високи, духовни етажи, които стимулират силите на организма. Напълно съм съгласен с Лазарев, когато съветва: "…приемай всичко с благодарност" (с.393). Но това ще си остане голо пожелание, ако не се види като резултат на специално променяне на поведенческите програми и приемане на допълнителни такива.


4.Един от авторите на сайта - К. Боянов, ми постави въпроса за отношението между науката и божественото. Отговорих му кратко така: "Предлагам ти темата:"Божественото като предметна област на философията и на религията". А тъй като говориш за отношение, вземи отношението, в което се намираме с теб - полето на новата литература. В сайта се появи нов автор - Росана, която е носител на божественото, в неговата религиозна форма, аз го нося в неговия прагматичен вариант, а намираме общ език. Готово - темата е решена!" Решението на въпроса, който дадох, в действителност, отчита цялата негова сложност, многоплановост, новите опити на религията да намери своя адекватен интеграционен вид, както и функционирането на философията на равнището на преживяването на индивидите. "Божествено" в езика на философа е метафора за обозначаване на сложна обективно-субективна структура, която в религията се е конституирала като самостоятелен субект на отвъдното, но и на субективната реалност. Веднага става ясно, че съдържателно философията и религията могат да намерят общ език на полето на критиката, запазвайки терминологичното си различие. Издигането на общи цели би било голям успех, за запазване на отношение, в което различието ще дава тласък на развитието. Новата действителност, с нейните многобройни проблеми дава възможност за такъв вариант на сътрудничество.


5. На Лъки дължа едно обяснение за това какво представлява "прилепването", издигащо нещо друго над равнището на божественото и с това, превръщащо се в източник на дълбока душевна колизия. При Лазарев този механизъм си остава неизяснен, но той често говори за прилепване към любимия човек и за прилепване към мъдростта като два източника за тежки нещастия. Едно от тълкуванията на "божествено", които аз правя, е любовта към себе си като резултат на цялостното възпроизводство на индивида. Тук веднага и отново ще трябва категорично да направим разгараничението между "любов към себе си" и "самолюбие", което е израз на деформирана любов към себе си. Прилепването към любимия човек, в това число към майката е един от често срещаните случаи на безпомощност и апатия в живота, на което терапевтите препоръчват скъсване на "пъпната връв", след като това не е станало навреме. Прилепване към знанието се забелязва при тези хора, които, в увлечението си по научни и степени и звания, забравят за самото знание или пък, пишейки се вманячават на тема писане, развивайки такова честолюбие, че започват да говорят от името на поезията, например. Да се пристрастяваш към знанието и да работиш упорито в областта на знанието са несъвместими неща.


6.
Пожелаха да напишат нещо
"изнасилено и без ритъм"
и то се получи
точно такова -
без смисъл,
та чак на авторите
им стана тъжно,
а публиката изрева неистово:
"Браво!
Безсмислието е поле
на нашето самосъзнание
за принадлежността ни
към света
на безмозъчните индивиди!"
защото носталгията
връхлита на талази
и превзема преживяванията,
тласкайки жертвите си
към руините
на самоунищожението,
защото забравеният
от обществото индивид
блуждае с поглед в небесата,
но не може
да открие
божественото у себе си,
защото отдавна не познава
силата на сълзите,
а егоизмът вилнее
по улиците,
забравил вкуса на бялото,
защото хората
не могат да говорят вече и със себе си,
защото разтоянието
до другия
е непреодолимо.


7.
Диалог с Лъки

2.1.
-Моят стих е странен,
свързан с периода ранен,
но с духа любовен,
ти ми даваш пламъка съдбовен!

-С тъмнината ти говориш-
чрез сърцето, без да спориш,
но в дълбокото признание
се прокрадва и страдание:

"Нося в себе си емоция спорна,
правеща душата морна
и в тъмнината, без преструвка,
сещам истинска милувка".

-Чувствам се така свободна-
с коса развята, боса:
няма линия модна,
а Луната ме зове с: "Роса!"

-По тревата ти лудуваш,
небесата призоваваш,
със звездите се шегуваш,
любовта си на света отдаваш.

-А когато небесата затрещят,
силата напира в гръд могъща,
думите сами крещят-
със стихията, на любовта присъща.

-В къщи, с тебе - в мрачината,
в душата ми нахлуваш ти
и възкръсва добрината
в преплетените ни души.

-Вечността на радостта - възможна,
в мълчанието от нас се прави,
а това е простота несложна
и не може тя да се забрави.

-Чувствам те, че ме обичаш
в мойте трудни изпитания
и в Съдбата ми се вричаш,
бранейки ме от терзания!

-Всеотдайната ти гръд и нежната ти шия,
и жадуващите ти милувката бедра
ме подтикват да разкрия,
че променям твоята Съдба!

-С любов душата ми отвори
и избухна в нея плам,
който в тишината проговори
чрез любовния балсам!


2.2.
-Мога с теб в тишината
да ти казвам хиляди неща,
но обичам в озарението на светлината
да те любя, друго аз не ща.

-Това е онзи миг специален,
на бликащата между нас взаимност-
от благодарността, превръщан в идеален
чрез съпреживяваната ни интимност.

-С тебе Мо, сме в преживяване,
разкриващо хуманното ни естество
и волята ни е такова настояване,
което кармата превръща в тържество.

-Разцъфтели в духовна цялост,
от общуването правиме милувка,
като доказателство на радост,
равна на съпружеска целувка.

-Приятелството не познава грях-
сложните проблеми опростява
и чрез бликащ вулканичен смях,
огнената си природа проявява.

-Често казваш, че това е,
озарената от плам човечност-
аз я чувствам как ни вае
с красота на вечност.

-Приятелството се превръща в кумир,
но то е сила доброволна,
превръщаща страстта в духовен мир
и чувствам, че душата ти е волна.

-В тишината радостта ти чух,
че свободно се простира
като сътворен за двама дух,
който щастието за път избира.

-Чувства искрени с тебе пазим
в мълчание срамежливо
и затуй в живота смело газим,
гледайки се приветливо.

-А приятелството многократно
ни предпазва в тежък спор
да вървим напред, а не обратно,
без да пренебрегваме отпор.


2.3.
-Правя тука тез признания
чрез създадената наша цялост,
но се боря и с терзания,
а на теб ти нося само радост.