И пак съм на трудовата борса -
неизтощим владетел на надеждата.
Какво, че падат главоломно
на живота позлатените му акции
и сърцето осребрява дивидентите
на идващия колапс.
Но пак високо във зенита на очите ми
блести на слънцето златната монета,
и аз и ти, и аз и ти,
валуто моя среброкоса,
пак така неистово разменяме
сребърните мълнии
на обезценените сърца...
О, да - този свят е борса
на стойности разменни!
Както и да смятат в нея
брокери и дилъри
маржа на моята душа,
тя пак и пак остава
с непоставена цена...
92, тр. борса - Ст. Загора