автор: pinkmousy

Там горе в планината,
високо над света,
сред борове,цветята,
далече от шума,

далече от мъглата,
сред мирис на трева,
далеч от суетата,
сред ромон на вода...

Там горе в планината,
високо над света,
насаме с душата
останах изведнъж.

Изпитах страх,защото
не знаех как е тя.
Не знаех дал' доброто
е още в моята душа.

Изпитах страх,защото
много хора нараних.
Изпитах страх,защото
живеех във лъжи.

И все пак се надявам
доброто в нея да открия...
Щом красотата оценявам
надежда има... може би...