автор: Lego

Аз просто гонех пеперудата.



За първи път я видях на поляната кацнала на еднo цвете, а лъчите на слънцето се вписваха в нейните шарки и я караха да изглежда красива. По скоро различно красива, защото всички пеперуди са красиви. Дори нощните, отчаяно блъскащи се в изкуствената светлина на електрическите крушки като че ли наркомани опитващи се да спукат балон натъпкан с дрога.- Та дори и тази част от пеперуденото общество има своята привлекателност.
Но все пак тази беше различна, доколкото е възможно една пеперуда да бъде различна, но тази беше такава . Най-малкото защото до сега не съм гонил като щур пеперуди по столичните улици пред смаяните, опулени, гледащи тъпо пенсионери, запътили се към другата част на града за да си купят промоционално кисело мляко.
Аз просто гонех пеперудата.
Е, вярно гонил съм и преди но като съм бил хлапе, но тогава всички ми бяха някак еднакви, а тази беше различна.
Изведнъж може би от любопитство породено от това непрестанно преследващо я нещо тя реши да спре.
Беше кацнала на една от онези грозно-оранжеви електронни табели, показващи след колко време ще пристигне желаният транспорт. В случая под мигащият дисплей някой беше написал с черен маркер мъдростта " Времето ще покаже".
Та си беше кацнала там и ме гледаше. Имаше различно красиви тъмни очи, малки криещи се от чужди погледи, но сега ме гледаше.
Взех я в шепата си, а тя от своя страна се съгласи, като че и харесваше. Може би стресната или объркана но не из-фръкна от ръцете ми.
Започнах да и говоря първото нещо което ми идва на ум, нещо невероятно глупаво, но в умът ми беше само тя - кацнала и запречила пътя на мислите ми. Пеперудата не ми говореше много, дори изобщо не ми говореше. Беше и някак трудно да го прави, а може би ми е говорела но преди не разбирах пеперудски език.
Занесох я вкъщи и я пуснах в стаята ми. Харесваше и там, но след известно време започна да се блъска в стъклото на затвореният прозорец.
Разбирах, че иска отново да полети, че тук и е тясно. Знаех също , че аз не мога да летя и няма да я последвам.
Отворих прозореца.
Гледайки я бях радостен, че тя отново лети и тъжен, че не мога да полетя редом с нея.
От тогава правя опити да полетя. Последният беше дори почти успешен. Сега съм в болница опакован в гипс, усмихвам се и гледам през прозореца за моята пеперуда.

Изведнъж тя кацна на перваза върху една от напуканите глинени саксии и ми каза:
- Ей ти хлапето с глупавата физиономия ! Аз съм принцеса под прикритие , ма ще трябва да ме целунеш и тогава ще бъда твоя.
Целунах я, но тя бе толкова малка , че без да искам я глътнах. Не стига , че беше вкусна, а и не щеш ли започнах да летя. Фръкнах през прозореца. Летях, летях и стигнах слънцето, опарих се от близостта му и се събудих.

В тази история няма смисъл и поука , писана е без цел, но все пак ако ти повлияе по някакъв начин значи имаш доста добър разсъдък и въображение.

Посветено на всички които са способни да сътворят красота от една купчина с лайна.