 |  Обвинявам. Обвинявам! Обвинявам...
Обвинявам цялото човечество - за лакомията; показността; за аутизма му;
култът към парите; и цинизма; и всеки детски труп от недохранване...
Обвинявам Бог - за несправедливостта; за смъртта на толкова невинни;
за болката; за наказанията към добрите... А и нямам кого другиго.
Обвинявам реалистите - мачкат светлото в душата ми; навират ме "във кучи гъз",
и без любов. Да ми покажат откъде изгрява слънцето - животът е бил гаден...
Обвинявам приятелите си - за липсата, за неопрощенията, и заетостта; за егоизма им;
за пропуснатите празници (и делници), и защото често, ей така, си ме забравят.
Обвинявам теб - обичаш, а си ме оставял безхаберно да умирам като скот
заради дребни приоритети, или характер, и напук, или докато се забавляваш.
Обвинявам себе си - за обвиненията; за лошотията; за крайностите;
за неблагодарността; и че ме има на света тогава.
За ревността. За чувствата. За безсилието спрямо тях. И за мечтите.
И защото вярвам, вярвам, вярвам...
_________________
"И имаш право да обвиняваш! И имаш право да правиш от болката си изкуство...
Защото е по-истинско да те боли и да си яростен, отколкото да те боли и да говориш наляво и надясно "простих", ако не е така! А на който не му харесва..."
С дълбока благодарност към една жена, която в тежък момент ми каза няколко думи...
Без претенции да е изкуство.
Публикувано от BlackCat на 24.05.2006 @ 17:24:53
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Антиоксидант" | Вход | 12 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Антиоксидант
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 24.05.2006 @ 17:42:50
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Направо погълнах текста ти като антиоксидант!
Поздравявам те!Незнам дали е изкуство,но е нещо от дълбините на душата.
Дано нещо красиво и истинско компенсира тежките моменти! |
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.05.2006 @ 09:54:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Знаеш ли, винаги си спомням за Индиана Джоунс покрай теб и така се усмихвам...:)...
И аз не знам дали е изкуство, Инди, но гарантирам - от душата е. Което може би не е достатъчно, но нали знаеш - “Не стреляйте по пианиста, той толкова може”...:) Не, няма да те лъжа - рядко нещо красиво компенсира тежките моменти, защото те се лекуват единствено от първопричинителя си, но съм дълбоко благодарна винаги на единиците, които успяват да влязат тогава в сърцето ми. Което жестоко се затваря в тези мигове, хлопва здраво вратите си и хапе страшно лошо - като зло и насъскано куче, всеки, който се приближи до него.
Хей, много ме радваш! Благодаря ти...
|
]
Re: Антиоксидант
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 25.05.2006 @ 19:04:22
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Толкова добре те разбирам,че не можеш да си представиш!Има моменти,когато благородството и търпимостта,които си култивирал дълго време,отстъпват пред насъбрани несправедливости и се мислиш,че,да - това,което не те убива,те прави по-силен,но всъщност просто не те убива веднага,а малко по малко.И започваш да хапеш и да се пазиш от всичко...
А дано пък нещо вземе и ни разубеди!
Бъди благословена! |
]
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.05.2006 @ 21:25:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ….това,което не те убива, те прави по-силен, но всъщност просто не те убива веднага, а малко по малко.
_________________
Кой бе написал една безмерна глупост?
Това, което във времето не ни убива,
правело от нас по-силни личности,
а всъщност грозно те съсипва;
и животът ти, забравен във килера,
се присмива над безсилието истерично.
И си притиснат до стената -
разпродаваш едно след друго.
Всичко!
За необходимата отрова.
Спомени. Мечти. Стремежи.
Чувства...
Посягаш и към себе си накрая.
Забиваш нокти грубо, и разкъсваш дланите,
и виеш диво, и безусловно се предаваш -
койотите не полудяват единствено на пълнолуние.
Съзнанието ти отказва продължение нататък,
и все пак търсиш невъзможен изход,
а го няма... няма... няма.
И хлипаш, хлипаш, и си никой,
и не знаеш как, за Бога, оцеляваш.
По дяволите!
Толкова ми липсваш...
Стига! Стига! Стига!
Задушавам се.
Умолявам, без да знам кого.
Отровата не ми достига.
_________________
Когато прочетох коментара ти, не издържах на изкушението да ти оставя свой стар стих. Нарича се “Абстиненция”.
... Напротив, представям си. Едно от нещата, които научих последните години е, че човек не разбира, докато не преживее. Толкова неща не съм разбирала преди. Аз те разбирам. Да, права си. Много права! Само където в случая има и още нещо... Когато съм лошо наранена, съм... без коментар. Не само се пазя от всички, а така - генерално съм разрушена.
Няма да прекалявам, и да ти оставям още нещо написано - една молитва, по повод повода. Обаче трябва и да казваме някои истини. Трябва! Не заслужаваме някои болки. Категорично. Проблемът е да не разрушим несправедливо, без да искаме... Ох, сложна тема.
И да, единственото, което искаме, е някой да ни “разубеди”. Голяма истина каза.
Много ме радваш! И ти бъди благословена, Инди...
|
]
Re: Антиоксидант
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 25.05.2006 @ 21:43:37
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Благодаря ти за стиха!Всичко е така и ни е ясно,само не е ясно,след толкова натрапена сила,кога ще можеме да се поглезиме да сме слаби?
Прегръдки! |
]
Re: Антиоксидант
от I_naistina на 24.05.2006 @ 22:57:10
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | абе, обичам те, бе жена! :))))
... а на който не му харесва начина по който мислиш, пишеш и дишаш да върви на м. си!
(що искаш да ме разревеш сега, а?!)
невероятно нещо си написала......................!
"За ревността. За чувствата. За безсилието спрямо тях. И за мечтите.
И защото вярвам, вярвам, вярвам..."
___________________________________
ще има и втори коментар:), като премине вълнАта:))
аз ти благодаря! и ... аз обвинявам! да.! :)
|
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.05.2006 @ 10:09:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Мисля си... колко би бил лесен живота, ако можехме да пратим на майната всеки (и всичко), който ни е наранил тежко. Лесен... и временен. Всичко ще се плъзга по кожата ни (по повърхността) и ще се отмива.
И накрая какво ще остане? Едно голямо Нищо.
Макар че понякога трябва и така да се случва, защото ние не сме емоционални играчки, а ценни хора. Сами по себе си ценни, имам предвид, и никой няма право да ни разиграва като луди калинки. Но нали затова Бог ни е дал глава на раменете и идиотските чувства, та да можем да диференцираме кого и кога да пращаме там, на майната си. Макар че когато заговори сърцето, главата генерално губи битката. Дали е за добро или лошо, само времето показва. И то наистина не лекува, а просто доказва...
Хайдееее, пак почнаха философиите...:)... Разсмя ме с това включване, да ти кажа!.. Ще очаквам второто... хаха...
И аз те обичам, и това не са думи. Знаеш ли колко рядко ги казвам?
P.S. Не знам дали е “невероятно” писанието. То е от малкото неща в поезията ми, написани за едно безсънно и кошмарно денонощие. А ти веднага си изтръгнала есенцията му чрез цитираните редчета.
И не почвай и ти с ревовете - аз съм достатъчна, за да напълня един океан понякога...:)
|
]
Re: Антиоксидант
от 0805 на 25.05.2006 @ 11:21:09
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни, поне седем пъти започвам да пиша коментар,
и все се отказвам...
просто ще си го разпечатам.
Сърдечни, сърдечни поздрави! |
]
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 26.05.2006 @ 12:43:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Безпощадно и безкомпромисно точна си.
Това е есенцията. Точно ТОВА.
Дано, дано... Дано да имаме красиви дни. Дай Боже, Пролетна!
Хей, благодаря ти...:)...
|
]
]
Re: Антиоксидант
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 27.05.2006 @ 10:54:19
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни!
Аз нямам смелост да обвиня Бог....
какви претенции...миличка...
който има претенции към изкуство, да го създава с изкуствени формули!
когато е дълбоко от сърцето...няма равно на себе си!
благодаря ти!
:-*
|
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.05.2006 @ 11:27:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Права си да нямаш смелост, Жени... Права си! Твърде сме малки, дребни и грешни, във всяко едно отношение, за да имаме право на такива обвинения. Ако изобщо имаме право на обвинения. Дано го осъзнаваме. И мразя да съм съдник. КОЯ съм аз, за да го правя? Но ще ти кажа...
А КОГО да обвиня, дяволите го взели, за всичката несправедливост на този свят? За незаслужените болки - има такива! - не говоря за моите, личните и егоистичните; за безсмислената смърт на толкова невинни деца; и за още, и за още, и за още... Побеснявам и полудявам от тези никому ненужни “изпитания” с адресати, които НЕ го заслужават. Не съм от хората, които Го забравят, и прибягват до него само, когато имат нужда, а в останалото време плюят...
Защото това не е поза, аз наистина дълбоко преживявам подобни трагедии и си мисля често за неща, на които не им е мястото тук, в коментари. Независимо, че не ме засягат лично. Както и да е...
Имам смелост, да. Защото, когато съм притисната до стената, ставам като животните. Схващаш, нали? Без повече обяснения.
А Бог, вярвам, прощава - яростта, безпомощността, гнева, слабостите ни... Не е като нас, хората - егоисти и темерути, ако ме разбираш какво искам да кажа. И ако е такъв, какъвто мисля и вярвам, че е, тогава няма защо да се страхувам, нали?
Ако не е такъв, обаче, значи отново съм справедлива.
Да, наистина нямам претенции да е изкуство, но това е наистина справедлив стих. СПРАВЕДЛИВ.
Колкото и да звуча в момента противоречиво.
За мен е справедлив - всяка една от думите в него. По всяко едно обвинение.
Независимо, че е писан в крайно състояние, вътрешно. Знаеш, от онези, когато си на ръба...
И съм дълбоко благодарна на тази жена, че бях провокирана да го напиша.
Целувки, съкровище! За добротата ти, и за това, което чувствам, че си...
P.S. Благодаря ти сърдечно за нечленоразделния коментар на “Вагнер”…:)…
|
]
Re: Антиоксидант
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 28.05.2006 @ 09:32:16
(Профил | Изпрати бележка) | Рейни... висяла съм над дълбоки пропасти, падах в тях... и пак висях, и пак падах...
защо? си казах.... щом винаги падам, значи нещо при мен е грешката? най-лесно е да обвиня друг, най-лесно е да поискам другият да направи крачка... а аз? ако направя крачка, какво ще стане с Его-то ми? сигурно ще остане наранено, но... да пробвам? поне за проба пари не се вземат... при първия ми компромис, при първата ми изневяра спрямо Его-то ми, щом виснах над пропастта и политнах надолу... стана чудо... има ЕДНА РЪКА, която спасява....
всичко това го пиша и след като прочетох и думите на Ника и твоя отговор там...
По-ясно от нечленоразделното ми Хмм..Хмм...за Вагнер, струва ми се, няма!
:-))))))))))))))) развесели ме с таз нечленоразделност
:-)))))))))))))))))))
:-* |
]
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 28.05.2006 @ 12:24:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Жени, разбирам те. Казах ти и по-горе, че си права. Но...
Гневът и обвиненията са естествено и нормално състояние. Нормално е да отправяш упреци, когато... Защото ние не сме плазмодии. Друг въпрос е дали искаме да го правим вътрешно. Поне аз не съм искала! И винаги съм дълбоко благодарна на този, който ми помогне да се преоткрия и допълня. Всъщност спирам, защото не искам да се повтарям, но ще ти кажа нещо още.
Виждаш ли, аз късно открих любовта.
Не, това понятие е лъжа. Не е късно, съвсем навреме е. Откриваме нещата, ако ни е писано, и то само когато сме готови за тях. И няма връщане назад. Поне за мен няма... И аз я открих. Не тази, Голямата любов - която не раждала деца, но пък била изпепеляваща, или другата, или петата, или десета, а просто любовта. Онази пълна хармония и онази половина от мен, която винаги съм искала, и съм знаела, че я има, и съм станала готова за нея, и с която желая да остарея.
И да умра щастлива.
И дори тя, любовта (той) да не ме искат до себе си, и аз да се поболявам, и изпепеляванията също са факт, и жестоките депресии, и всичко изобщо, това не означава, че ще я заменя за друго. Може да остана сама, и съм готова за това, но друго просто вече е невъзможно. И това съм аз...
Така е и с Бог.
Късно (и съвсем навреме) го открих, или поне това, което e той за мен. Аз не съм от тези, дълбоко религиозните хора. Не спазвам постите, защото чувствам необходимост от пречистване, освен когато не реша, че ми е нужна диета...:), и канона не го спазвам стриктно, не обичам да се бутам в тълпата по празници в църквата, и изобщо - разбираш ме. Но имам една характерна особеност - вярвам. Вярвам - в делниците. И когато се моля за някого, и за нещо, то е страшно искрено. Ама много! Когато благодаря - също! А аз дори и да съм неблагодарница в кризисните си моменти, умея да благодаря. И СЪМ благодарна.
И вярвам, че и Бог, и любовта, каквито и да са те за всеки, предпочитат хората да са истински, пред фалшивото прекланяне. И фалшивите чувства. Такава, каквато е Ники, такава каквато съм аз, каквато си ти. Без значение колко сме различни.
И гневът, и обвиненията, и яростта не отричат Ръката, в която вярваме. Точно обратното. Поне според мен. Иначе нямаше да има нито гняв, нито обвинения, нито ярост. Нито болка. Голяма болка... Защото нямаше да има обич.
Ох, да си имаме дискусията... Но пък за мен беше удоволствие!
P.S. ... Ами така е, особено очарователно измуча, тоест изхъмка... хаха... хареса ми! Жени, когато не съм сериозна (защото има неща, които изисват цялата ни сериозност), и когато не съм с овесен нос тип “препикано мушкато”, много обичам да се шегувам и закачам. С тези, с които ми е хубаво и желая да си го позволя...:)...
|
]
Re: Антиоксидант
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 28.05.2006 @ 15:05:08
(Профил | Изпрати бележка) | :-))))
Защо... дискусията си е екстра!
Някога ще бъде тет-а-тет!
:-))))))) живи и здрави!
даже не зная дали е дискусия... просто - обмен на мисли, чувства и усещания....
Фазата "препикано мушкато" успях да я запратя назад в този си живот!.... и откак го направих, съм щастлив човек! :-) Пък ако аз съм в списъка ти за шегички - ООО ЙЕЕЕЕЕ! ;-)
:-))))))))))))))))))) |
]
Re: Антиоксидант
от Nika на 27.05.2006 @ 18:29:44
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш, харесвам яростна поезия. И този стих харесвам, най-вече заради текста в курсив.
Ние, хората сме различни. Едни са по-крайни, други... хм... по-гъвкави що се отнася до житейските постулати, приоритети, чувства и прочее. Но сме различни и това, според мен, е хубаво. Най-важното е да се приемаме и обичаме такива, каквито сме.
За обвиненията. Понякога ми се струва, че хората са измислили Бог, за да има кого да обвиняват. Понеже, нали знаеш, няма кой знае какъв смисъл да обвиняваш себе си, нито другите. Аз, ти, другите - всички сме такива, каквито сме. Съзнавам, че звучи клиширано, но е истина. А обвиненията на мен ми създават вътрешни колизии и смазващо чувство на безсилие. Тогава, в отчаянието си, оставам само срещу Бог и го заплашвам или обвинявам. Ле-лей, надменно и смешно, но пък силно драматично :) Но нищо не се променя.
Приключвам пак с твоите думи.
"... по-истинско да те боли и да си яростен..." |
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.05.2006 @ 22:21:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Текстът в курсив и въпросните думи не са мои, Ники - ясно го дефинирах, но са дяволски верни. И благодарение на тях този стих стана факт. И се чувствам много добре от този факт. Не чувствам да са наранила някого несправедливо, включително и себе си - има и към мен обвинения, ако си забелязала. Доста сериозни и то... Следователно е правилен и точен стихът. И справедлив. За мен.
Моля те, нека не коментираме Бог. Тежка тема е, и много щекотлива. Не Го обвинявам, за да съм интересна, или за да попълня стиха с материал. Аз вярвам... Вярвам в много неща. В определени хора. Вярвам във... написала съм част от нещата, да не се повтарям. Дълга тема...
И разбира се, че сме различни, скъпа, и не звучиш клиширано, но си мисля... Мисля си, че ние, хората, сме устроени да сме крайни - по принцип. Може и да бъркам, но така смятам. Да си себе си е голяма крайност. А когато не сме крайни, имам чувство, че правим компромис със себе си. И по това кой как ги прави, и как живее, се различаваме като личности - който както е устроен. С една скоба - има различни видове компромиси...
И на майната си категорично няма да пращам никого, на когото държа, но който държи на мен, сериозно ще се вгледа, помисли, ще се опита да разбере и приеме моите обвинения. Те не са нито първосигнални, нито елементарни.
А ако не става, и не се получава, какво пък...
Харесвам се истинска, Ники. Много се харесвам. Не винаги съм била такава, но този Рубикон е от онези, окончателните. Преминеш ли го, няма връщане назад.
И твърдя, че умея да правя огромни компромиси, и не ги правя със себе си, защото не ми тежат, когато са за любим човек. Не знам дали хората успяват да диференцират тънката разлика между гъвкавостта и тях, компромисите. И можем да ги правим чудесно, и да сме гъвкави, и пак да сме крайни.
Не съм сигурна доколко бях ясна...
Благодаря ти, че те има. Такава, каквато си.
|
]
Re: Антиоксидант
от Nika на 27.05.2006 @ 22:42:46
(Профил | Изпрати бележка) | Вече бих могла да обвинявам само Бог. Нали Той е всевиждащия и всесилния. Ние сме само хора. Дори и Човеци не успяваме всякога да бъдем...
Не обичам компромисите. Звучат ми като изневяра. Изглежда имам особена представа за вярност, леко перверзна. Верността като вътрешен и доброволен акт, като осъзнат избор... нещо такова. Компромисите влизат в противоречие с това. И още, скъпо платени са, без значение на чия сметка.
Криво ми стана нещо, кой знае защо.
Апропо, споменах текста в курсив, защото точно обяснява защо харесвам подобни емоционално заредени стихове, като твоя.
До скоро, Рейни. ЦУНК :)
|
]
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 29.05.2006 @ 12:22:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Имаме право на всичко...
_________________
Много ме замисли и ме хвърли ме в най-дълбокото... Този въпрос е от най-често присъстващите у мен.
Какво право имаме, за да имаме право на всичко? Кога имаме право на всичко? Кои са параметрите, в рамките на които чувстваме правата си правилни – спрямо останалите? Къде е границата, за да не нарушим нашите права? И още, и още, и още...
Но, да - прав си! Абсолютно. Имаме право на всичко. Останалото се крие в многоточията...
Бележка под линия: Имам една любима мисъл, относно която твърдо претендирам за авторство...:)... Дано ти допадне.
“Вие имате право на Вашите права. Не отнемайте това право на останалите. “
|
]
Re: Антиоксидант
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 31.05.2006 @ 11:48:03
(Профил | Изпрати бележка) | Обвинявам небето,
защото няма една сълза за мене,
когато за него плача... |
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 31.05.2006 @ 12:30:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | И колкото да гледам и да се взирам,
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни
по всички изворни места...
И на вред се разпилявах,
и на дребно се раздавах
без да се пестя...
_________________
...И после, полумъртви, питаме: Защо?
А небето мълчаливо ни гледа. Защото...
Благодаря ти!
|
]
]
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 05.06.2006 @ 11:44:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Заслугата тук категорично не е моя...
“Молитва за дъжд” е безсмъртно парче. Можем само да се прекланяме пред авторите и изпълнителите му. И да се заровим в собствените си (безплодни или дъждоносни) облаци. И да си отговаряме ЗАЩО ли е станало така, както е станало...
Което и аз направих, съвършено импровизирано.
А относно думите ти за времето...
Само едно - никога, никога, никога не си ПЕСТИ времето за определен човек. Нека не се впускам в излишни словоизлияния ЗАЩО – няма да мога да обясня една цяла философия. Която е в жизнена връзка и с дъжда.
Запомни го от една непозната жена. Просто го запомни. Ако искаш.
И... благодаря..:)...
|
]
Re: Антиоксидант
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 05.06.2006 @ 16:11:17
(Профил | Изпрати бележка) | ..Полюбопитствах и прочетох всички коментари..Като цяло, много интересни отговори си дала..
..Радвам се,че коментирах,а така стигнах и до диалог с теб..
..Приемам сьвета ти..И благодаря..
..Ценя времето..Не се отказвам от нищо и не сьм пестелива..Просто ако намеря по-пряк пьт,трьгвам по него..
..Няма формули..абсолютно си права..
..Можем само да споделяме изводите си..в стремежа си да сме полезни..
Поздрав! |
]
Re: Антиоксидант
от victoria на 01.06.2006 @ 17:44:29
(Профил | Изпрати бележка) | вярвай, вярвай, вярвай,
не спирай никога, никога, никога,
до последната секунда на живота си.. :))
(а обвиненията замрази във фризера)
Поздрав! |
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 02.06.2006 @ 10:24:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ако ми позволиш да се закача с теб - надявам се да имаш чувство за хумор, и ти си същата като Римоза – вали, гърми, едно си знаете...:)..., а животът, и хората, и случванията са твърде, твърде разнообразни, и не се поддават на еднотипни рецепти.
Не, Виктория, лош съвет е това, според мен. Няма да ги замразя. Когато са справедливи, не бива. Те са част от чувствата, и ако ги мумифицирам насила (правила съм го, защото не желая да обвинявам), то рано или късно и първоизточникът на гнева и обвиненията ще придобие същата “форма”. И ще се саморазруши. А аз не искам.
И защото наистина не е честно да го правя – нито към себе си, нито към адресатите (и аз съм в това число). Без да дам шанс да бъдат опровергани. Или коригирани. Ако обвиненията са факт и след като преброим до 100, имам предвид. Иначе колосът ще е построен на глинени крака и рано или късно ще рухне.
Пък и от тях току се пръкне някой стих – тоест все полза има..:)... Шегувам се.
За вярата – съгласна напълно, и без повече коментар “на мача”. Това е и мое верую.
Благодаря ти за вниманието!
|
]
Re: Антиоксидант
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 03.06.2006 @ 10:27:42
(Профил | Изпрати бележка) | Когато престанем да обвиняваме..започваме да виждаме..
Поздрави! |
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.06.2006 @ 10:51:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Дълбоко прозрение... Дали е винаги така, обаче, как мислиш?
Тези обвинения са написани с горещо сърце и хладен разум. Е, да кажем, поне малко охладен...:)... Имам и такива, с помътнял мозък - яростни, убийствено несправедливи, сами по себе си грозни. Малко са, много малко! Но ги има. Не се гордея с тях, но и не се отказвам от сътвореното.
Срамувам се, ако е точна в случая думата, но може би съм предизвикала срам поне малко и в другите, за които са се отнасяли - дано ме разбираш.
Все пак колкото и нещо да е несправедливо, има зърно истина в него, за да бъде провокирана една огромна болка, пък била тя и достатъчно крайна. И... Дай Боже да послужат за добро и на мен, и на тези, за които...
Смятам, обаче, че този стих не е от въпросните. Категорично.
И да, перфектно схванах мисълта ти. Питам се... Трябва ли задължително да отмине чувството, за да твърдим, че виждаме? Не мисля. Не, не, не, не, не мисля. Аз чудесно виждам недостатъците навъпреки главозамаяните си чувства, уверявам те, и още - считам, че в момента, в който те се превърнат в такива - недостатъци, значи всичко е отишло на боклука. Защо трябва? В наша власт е да не го допуснем. Лично мнение.
Знаеш ли, трогваш ме винаги с вниманието си! Благодаря ти...
|
]
Re: Антиоксидант
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 05.06.2006 @ 09:51:36
(Профил | Изпрати бележка) | ..Дьлго наблюдавах себе си в позицията си на обвинител..след което стигнах до изводи..много важни за мен..
..Само споделих един от тях..
..Нищо не е задьлжително..само че има неща,които пестят време..
Поздрави! |
]
Re: Антиоксидант
от Meiia на 10.06.2006 @ 18:44:11
(Профил | Изпрати бележка) | "Обвинявам" и "вярвам" наглед в противоречие, но и допълващи се.
Обвинявам се във вяра и се пречиствам от неистина. Така го усетих.
И на мен ми се иска понякога така !!! |
Re: Антиоксидант
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.06.2006 @ 11:56:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така е, допълват се... Няма противоречие.
Дълго търсих най-точните думи, за да пресъздам усета и да ти отговоря. Дори да е излишно, защото усет не се пресъздава, той се чувства... Не знам дали е пречистване. По-скоро едно осъзнато, вътрешно израстване, Мея. И хармония, дори и в дисхармонията. И нейното абсолютно приемане.
Наша си е вината за вярата. Наша си е вината за безверието... Макар и двете да имат своето основание - основание извън нас, имам предвид.
Да. Обвинявам себе си за вярата, защото тя е МОЯ. И ничия друга. И защото си я искам.
Ако ми я опровергаят, вината ще е моя. Ще съм си я заслужила, защото не си е струвала.
Ако ми я докажат, ще съм го заслужила. Защото съм вярвала. Вярвала...
Нещо такова. Омотано се получи май, но...:)...
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 880
ХуЛитери: 2
Всичко: 882
Онлайн сега:
