автор: Mojsei

1.Често пъти Лазарев говори за промяна на характера и на мирогледа като въпрос на терапевтична намеса(Вж.: с.357)
И това е възможно, доколкото тези структури са в зависимост от разширението на его-границите, т.е., когато става въпрос за стимулиране на развитието. Но когато негативната обремененост засегне и устойчивата структура на индивидуалността - характера, да се говори за неговата промяна става твърде,твърде рисковано, защото се навлиза в сферата на необратимите деструкции. Това трябва да се знае добре от онези поети, за които грехът и продължаването напред са почти автоматичен процес - ще се хвърлим в обятията на греха, а след това ще поплачем над раните си като път за нови "подвизи".

2. Въпросът за информационния модел на личността си остава актуален и той намира различно решение от различните науки. Разбирането на елементите на индивидуалността, както и на връзките и зависимостите между тях е съществено за навлизане в логиката на преживяването. Във връзка с емоциите Лазарев пише следното:"В душата има два слоя емоции. Едните са свързани със съзнанието и тялото, в тях има много агресия и страст. Вторите са свързани с духа, с фините полеви структури, които ни свързват с цялата Вселена"(с.357-358). Това разсъждение веднага повдига въпроса за мястото на емоциите в цялостната индивдуална изграденост, а към това веднага следва да добавим и още нещо, твърде актуално - рушенето на емоционалността поради неправилен живот, поставя много сериозно въпроса за запазването на самата сетивност в нормални граници. И тук съществено е да се отбележи, че сетивността на човека, от една страна, се разгръща като негова чувствителност, а, от друга страна, тя се разгръща и като негова дейност. Но това са две страни на човешката сетивност, от което следва изводът за начина, по който тя трябва и може да се запазва в нормални граници - чрез промяна на характера на труда!

3. Нормалните бебета са плод на взаимна любов. В тази връзка подкрепям Лазарев, когато пише следното: "За да се роди хармонично дете, мъжът и жената трябва да се обичат взаимно"(с.362). Но взаимната любов между съпрузите е и най-силният възпитаващ децата фактор.

4. Думите на Лазарев не са случайни, когато казва следното:"Най-опасното е убийството на любовта в себе си и в друг заради ревност"(с.365). Да убиеш любовта, означава да убиеш Бога в себе си, с което ти се превръщаш в жив мъртвец, в изпразнен от съдържание индивид.

5. Преди няколка дни Лъки ме попита провокиращо:
-Мо, как си представяш една среща с Лазарев?
Замислих се и прецених, че той би казал на моя създател приблизително следното:
- При вас се наблюдава прилепване към словото и само високото ви чувство за хумор със собствения ви интелектуален продукт ви спасява от здравословни проблеми, но на вас ви се е паднала съпруга…момент….не може да бъде….която е изобретила женското мълчание….което ще се окаже сериозно препятствие за описване на споделената любов между вас.


6.
Скърцам с перото си след теб Виктория,
че създаваме най-новата история,
а ти прозря, че много завидяха
и реши, в ролята на хубавица плаха,
да вдъхновиш и моето перо
чрез всеотдайното сърце - добро,
че ритмите житейски то владее
и за живите любовно пее,
а днес с тебе то лети
и покорява недостъпни висоти,
а ти приятелски ме порицаваш,
защото истински ме уважаваш,
а аз чрез теб съм се родил
в собствения ми - особен стил
и с теб и с Лъки, отдаден на наука,
при всички случаи достигам до сполука.


С теб положихме усилен труд,
а ти чрез коментар - страхотен, даже луд,
изказваш кротко свойте ругатни,
но аз отново спирам всичките сръдни,
а възмущението при нас е стар нюанс,
чрез който казвам ти в аванс,
че в поведението ти много злъч личи
и тъй реши - с лъжи да проличи,
а перото схваща и във форма на цинизъм,
дарения ти вече прагматизъм,
че с теб отдавна сме приятели-
на новата поезия създатели,
но питам те защо не публикуваш,
а чрез поезията вулгарно псуваш?


7.
-Разбрах раздяла как боли,
когато пуснах парещите длани,
а ти ми каза:"Чуй, нали
ще стихнат пламнали пожари?!"

-Навярно лъгали са ме преди
с приказки за парещите длани,
а мене още ме боли
и нямат край сърдечните пожари.

-Раздялата ридае чрез сълзи
на някакво дълбоко откровение,
което, с безпощадното:"Сами!"
ни хвърля було на смирение.

-С раздялата поехме чуждата омраза
и заживяхме с този грях,
просмукал преживяването със зараза,
която да отхвърля не успях.

-Към теб се връщам все обратно,
в света, белязан от разлъка,
която преживявам безвъзвратно
като разделена помежду ни мъка.

Сега вървим по пътища различни,
пресекли се преди в кръстопът
и носим спомените идилични,
преплетени с мечтите за семеен кът.

-Раздялата отваря бездна,
с препълнени от болката недра
и споменът за нашата пътека звездна
и тази нощ душата ми съдра.

За теб оставам си съпруга
и пазя нашата интимност,
а ти не искаш друга
да влезе с тебе във взаимност.

-И кой кажи, пред теб твърди,
че огънят на парещите длани
ще може нявга да ме заболи,
щом за теб, в молитва са събрани?

Въвлечени в играта двойна,
не можем да открием пристан тих
мечтаем пак за среща знойна,
а аз дарявам те със стих.

-Раздялата към теб ме мами
в спомен как ръката ти ме гали,
но ах, посява той ужасни драми
и болката не ще да ни пожали.

Живеем двамата с една молба,
че всеки ден с разлъката се борим:
да се смили злощастната съдба
и тежката раздяла да съборим.

-Но как раздялата ще е достойна,
сърце когато се дели-
преструваш се, че си спокойна:
таз болка няма да се сподели.

Вярно е, притиснати сме в разлъка,
но взаимната любов - закон основен,
облегчава непосилната ни мъка
като ни дарява с разцвет духовен.

-Раздялата в ситуация на взаимност,
негативността на липсата поражда
и в полето на интимност,
емоцията в афекти се изражда.

Чувство общо с теб владеем,
и се борим с натрапената мъка,
че в душите се родеем,
впримчени в окови на разлъка.

-В раздяла свят вълшебен съградих,
а в него е и твоето усилие,
с което цялостта ти подарих,
за да се преборим с това насилие.

Нощите ни - само звездни,
са изпълнени с доброта
и се чувстваме любезни,
съхранили общата ни красота.

-Разлъката не накърнява клетва,
а тя за влюбените се застъпва
и в трудностите ги съветва-
сърцето им пред тях да не отстъпва.

Твоето сърце в моето тупти,
надживяло ситуация крива -
моето пък му шепти,
че раздялата направи любовта ни дива.