автор: Satyrr

Чичо му Джон щеше да го чака в градинката. Предполагаше.


ЧИЧО ДЖОН



Чичо му Джон щеше да го чака в градинката. Предполагаше.
- Ти ли си чичо Джон? - попита момченцето, леко задъхано от тичането. - Не приличаш на него.
- Аз съм.
- Но не приличаш.
- Чичо Джон си направи пластична операция.
- Какво е пластична операция?
- Това е, когато не можеш да разпознаеш чичо ти Джон.
- О - каза момченцето и седна до него. - Разбирам. Искам да те попитам нещо.
- Питай.
- Къде е чичо Джон?
- Чичо ти Джон...
- Ама наистина. - прекъсна то господина.
- Пи едно кафе и излезе.
- Наистина ли?
- Наистина.
- Къде отиде?
- В градинката. Да те чака.
- Но къде е тогава? Аз не го виждам.
- Точно в момента седи до теб.
- О - каза момченцето и се намръщи. - Не разбирам. Ти не си чичо Джон.
- Аз съм, момчето ми... упс, извинявай.
- Не си.
- Да не би чичо ти Джон никога да не се е изпускал?
- Не. Чичо Джон никога не се извинява.
- О - каза непознатия господин и понечи да приглади мустаците, които нямаше. - Съжалявам.
- И никога не съжалява.
- Добре. Аз съм просто един непознат господин - промърмори непознатият господин. - Но искам да те питам нещо.
- Питайте.
- Ти кой си?
- Аз съм племенника на чичо Джон - уверено отвърна момченцето.
- Не, искам да кажа, как се казваш?
- Племенник.
- Племенник?!
- Племенник.
- Наистина ли?
- Не, разбира се.
- Тогава защо го каза?
- За видя дали ще попитате.
- Кое?
- Защо го казах.
...
- Обърках се - каза непознатият. Беше се объркал.
- Тогава аз ще вървя. Трябва да намеря чичо Джон.
- Чичо ти Джон не може ли да се оправя сам?
- Не, чичо Джон е още малък. Постоянно бяга от клетката си.
- Така ли?!?
- Разбира се.
Точно тогава една рижа катеричка изскочи от храстите и се озова право в скута на момченцето.
- А, чичо Джон, ето те най-сетне! Къде ли не те търсих!
- А аз какво да правя сега? - попита умърлушено господинът.
- Нямате ли си работа?
- Да... всъщност трябва да те отвлека.
- О - за шести път през деня каза момченцето. - Аз пък мислех, че сте ми приятел.
- Да, разбира се, но...
- Чичо Джон! Събуди се, чичо Джон!
Чичо Джон се събуди. Някаква катеричка квичеше пред лицето му.
- Събуди се, чичо Джон!
Чичо Джон се събуди. Този път май наистина.
- Какво, какво има? - стреснато се заизправя.
Какъв сън!
- Оная катеричка закусваше на гърдите ти, чичо Джон - каза момченцето.
- Къде е? Махна ли я?
- Виждаш ли я някъде?
- Не.
- Значи я няма.
- Може да е невидима.
- Може. Но не е.
- Сигурен ли си?
- Така мисля, да.
- Да си вървим в къщи. Времето тече.
- Наистина. Хайде.
Все пак в една катерича хралупка има много орехи за трошене. Много работа.
- Ще те надбягам до в къщи! - изцвъртя чичо Джон докато скачаше по дървото.
Орехите ги чакаха.



Peter®23.5.2006