автор: denis

Тази извивка уморена
на устните по ъглите.
Тази меланхолия във очите,
примесена с насмешка.
Защо ме плашат те,
актрисо,моя, във оставка!
Хората ли бяха зли,
или театърът - изкуство
за нечестни!...

Но хайде, златокоса моя Мелпомена,
да изиграеме сега самите себе си
В една добра пиеса на абсурда!
Така абсурдно е да се обича днес,
че възможно е това единствено на сцена!