автор: alidora

Не заключвай! Ще се върна от някъде,
пак ранена, кървяща, сама,
ще си дойда със стария вятър,
не потърсил във мене жена.

Не заключвай! Легни до прозореца,
моя дъх във стъклата ще спи,
ще го пазиш, самотен и молещ
да потънеш във мойте очи.

Не заключвай, а прошка поискай,
само дума прати със нощта,
не заключвай, а чакай и искай,
щом се върна, заключи ме в дланта.