автор: alidora

Като боса хлапачка със вятъра
вчера се надбягвахме двамата,
завидяха ми, може би птиците
не летях, но бях по - голямата.

Чак наежени кестени пискаха,
завистливо присвили очи,
ала вятърът - пакостник смигна ми:
"Тичай, можеш, те просто са зли."

И погали със обич косите ми
на мен, малката земна жена,
после тихо в ухо ми прошепна:
"Свободата е в твойта душа."