автор: dobilz

Във нощите, когато Ти се молех,
усещах Дяволът във мен как се присмива.
Защото знаех, че ще съгреша отново
молитвата излизаше фалшива.

Покой във чужди думи не намерих,
след изповед се чувствах по-виновна.
Затръшна ядно църквата след мене
вратите си. Душата бе отровена.

И всичкото добро, което правех
стократно ми се връщаше със злоба
във тежки думи, упреци, терзания,
мизерия, предателства, тревоги...

И трябваше ми много, много време
за да приема силата и слабостта си.
Сега не Ти се моля, а живея.
Накрая с Теб в отвъдното ще спорим.