автор: luna

Закрещяха балконите:
Вижте, колко изкусно
двама долу по обед
правят сандвич от устни!
Бавно златния мед
той събира...под блузата.
Тя му е луд късмет
и... поредно охлузване.
И мъзга за живот
на талази потича...
Тук, пред жилищен вход
Любовта се съблича.
А колата е дом.
И е точно за двама.
Нито спукан балон,
нито клаксон е драма.

GSM в асинхрон
спира щура вечеря.
А от другия дом
самотата трепери.
Умореното слънце
своя обед сънува.
А балконите шепнат:
Хайде да се целуваме!